mariele (Мариела Пидева)
24 84
30.04.2013 г., 10:53 ч.

Пръстенът на дясната ръка 

  Поезия » Друга
833 0 3

Пръстенът на дясната ръка
чертае от години траектории;
за първи път свали го тази нощ
и после не успя да го намери.
Погледна тя, дали под подлостта
не бе се търкулил от неразумие.
Дори потърси го под масата от срам,
че бе го виждала тъй често да мърсува.
Но нямаше от него и следа.
Сега какво ще каже на Съдбата, 
когато я нахока - "Как можа
лъжата да изгубиш - беше златна?!"
И седна на леглото от копнеж,
в което бе мечтала за внимание,
а чула бе за всяко нещо "Не".
И този път по навик не заплака
за пръстена от дясната ръка.
Сега ù беше някак си все тая.
И съжали единствено, че до сега
не бе изгубила го по желание.

 

Алманах "Нова българска литература - поезия"

© Мариела Пидева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е!
  • Човек не винаги е подвластен на своите устои и греши. Но винаги има изход - "ИЗЛЕЗ ОТ ТАМ, ОТКЪДЕТО СИ ВЛЯЗЪЛ!" А ако съдбата ти затваря вратата, влез през прозореца, а в краен случай може и през комина!!! Или по-лесно е да свикнеш с нещата такива, каквито са, когато установиш, че нямаш сили да ги промениш в твоята посока, защото да избягаш, не винаги означава, че си се спасил, а и това е за страхливци. Поздрави!!!
  • Оригинално!
Предложения
: ??:??