Пръстенът на дясната ръка
Пръстенът на дясната ръка
чертае от години траектории;
за първи път свали го тази нощ
и после не успя да го намери.
Погледна тя, дали под подлостта
не бе се търкулил от неразумие.
Дори потърси го под масата от срам,
че бе го виждала тъй често да мърсува.
Но нямаше от него и следа.
Сега какво ще каже на Съдбата,
когато я нахока - "Как можа
лъжата да изгубиш - беше златна?!"
И седна на леглото от копнеж,
в което бе мечтала за внимание,
а чула бе за всяко нещо "Не".
И този път по навик не заплака
за пръстена от дясната ръка.
Сега ù беше някак си все тая.
И съжали единствено, че до сега
не бе изгубила го по желание.
Алманах "Нова българска литература - поезия"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Пидева Всички права запазени
