От някъде долитна бяла птица
и кацна върху топлата ти длан.
Погледна те с мънистени зеници
и песен непозната ти запя.
Седиш замаян, гледаш и не вярваш -
случайност ли е или пък съдба,
а птичи трели тихо ти разказват
за ручеи, ливади и цветя,
за влюбени усмихнати, които
прегърнати от шала на нощта,
букети си берат от маргаритки
и с тях закичват пълната луна. ...