Jan 8, 2009, 3:10 PM

Птица

  Poetry
832 0 16
От някъде долитна бяла птица
и кацна върху топлата ти длан.
Погледна те с мънистени зеници
и песен непозната ти запя.

Седиш замаян, гледаш и не вярваш -
случайност ли е или пък съдба,
а птичи трели тихо ти разказват
за ручеи, ливади и цветя,

за влюбени усмихнати, които
прегърнати от шала на нощта,
букети си берат от маргаритки
и с тях закичват пълната луна.

Послушай, тази песен омагьосва,
в прекрасен свят пренася те гласа...
Крилатата красавица докосва
не дланите, а твоята душа.

Сама при теб дойде - незнайно чудо,
човешка топлина сама откри
и молиш се, пленен от бяла лудост,
под твоя покрив вечно да стои.

На щастието пърхащо повярвай
и птицата обичай, но помни -
не я плаши, ръката не затваряй.
Опиташ ли се - тя ще отлети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...