Всяка птица прегръща небето,
сякаш в облака търси гнездо.
От земята, стаила в сърцето
роден дом като младо дърво.
На крилете ѝ вятър свободен
преоткрива света, до безкрая.
Търси птицата облака роден
и в дървото заспива накрая.
Север, юг – и така разминава –
пътят земен с небесна мечта.
Всяка птица небето познава,
но заспива на твърда земя!
© Елена Костадинова Всички права запазени