Всяка птица прегръща небето,                                                                                         

сякаш в облака търси гнездо.                                                                                           

От земята, стаила в сърцето                                                                             

роден дом като младо дърво.

На крилете ѝ вятър свободен                                                                                       

преоткрива света, до безкрая.                                                                                    

Търси птицата облака роден                                                                                          

и в дървото заспива накрая.

Север, юг – и така разминава –                                                                     

пътят земен с небесна мечта.                                                                                             

Всяка птица небето познава,                                                                                 

но заспива на твърда земя!