valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
11.06.2008 г., 9:16 ч.

Птицата от моя прозорец... 

  Поезия » Друга
857 0 9
Една птица
на моя прозорец
се спря да почине.
Беше прекрасна,
измислих и име.
Нарекох я
смисъл за мойте зеници,
които са виждали
всякакви птици.
Нарекох я
пратеник на боговете,
защото тя цялата
някак си светеше.
Нарекох я, тихо,
с твоето име
и тя с песента си
направо влуди ме,
дори се усмихна
зарадвана вече,
че някой избра
и любов я нарече...
Една птица
на моя прозорец, навеки,
когато отлитна
остави пътека,
която,
щом слънцето сутрин целуне
ме сеща
за моето литнало чудо...
Вечер звездите
са целите трепет
и виждам я, птицата,
всъщност пак тебе.
Но в мен тишината
крещи премаляла,
че птицата моя
там вече я няма...



© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ехаа,прекрасно!!!Настръхнах,много хубав стих!
  • Прекрасен стих..докосна душата ми... Поздрави!!!
  • Аз съм риба, обаче за теб ще се науча да летя, само за да мога да кацна на прозореца ти...

    Това е стих, който се чете на един дъх, (в случай че дъхът ти не спре още преди края...)
    Поздравчета
  • Много романтично...и тъжно...Много е хубаво!
  • Много!
  • Една птица
    на моя прозорец, навеки,
    когато отлитна
    остави пътека...

    не тъгувай...имаш пътека...разкошен стих!
    с обич, Вале.
  • Бели птици с вятъра долитат,
    носят ни надежди и мечти
    и защо си тръгват все се питаме...
    Липсата им толкова боли.
  • Аплодисменти!
    Чудесата стават веднъж, затова са Чудеса...
  • Понякога...само понякога каца втори път!Успех!
Предложения
: ??:??