Птицата от моя прозорец...
Една птица
на моя прозорец
се спря да почине.
Беше прекрасна,
измислих и име.
Нарекох я
смисъл за мойте зеници,
които са виждали
всякакви птици.
Нарекох я
пратеник на боговете,
защото тя цялата
някак си светеше.
Нарекох я, тихо,
с твоето име
и тя с песента си
направо влуди ме,
дори се усмихна
зарадвана вече,
че някой избра
и любов я нарече...
Една птица
на моя прозорец, навеки,
когато отлитна
остави пътека,
която,
щом слънцето сутрин целуне
ме сеща
за моето литнало чудо...
Вечер звездите
са целите трепет
и виждам я, птицата,
всъщност пак тебе.
Но в мен тишината
крещи премаляла,
че птицата моя
там вече я няма...
на моя прозорец
се спря да почине.
Беше прекрасна,
измислих и име.
Нарекох я
смисъл за мойте зеници,
които са виждали
всякакви птици.
Нарекох я
пратеник на боговете,
защото тя цялата
някак си светеше.
Нарекох я, тихо,
с твоето име
и тя с песента си
направо влуди ме,
дори се усмихна
зарадвана вече,
че някой избра
и любов я нарече...
Една птица
на моя прозорец, навеки,
когато отлитна
остави пътека,
която,
щом слънцето сутрин целуне
ме сеща
за моето литнало чудо...
Вечер звездите
са целите трепет
и виждам я, птицата,
всъщност пак тебе.
Но в мен тишината
крещи премаляла,
че птицата моя
там вече я няма...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
