Птича душа
В гората, по пътеката, се рееше момиче,
спря, пое си дъх и затрепери.
Някой там в тъмното наднича,
някой търсеше я и я намери.
насам-натам в гората.
Виеше и стенеше, и късаше листата.
Сова гушкаше си някъде яйцата.
Виеше и стенеше и си пазеше децата.
Насред целия шум от вятъра пиян,
от гората сърдита, от някъде там,
чу се ПУК.
Не като от клон голям или горски пожар,
а от черупка на сова, магически звук.
Застинало момичето го слушаше,
не я интересуваше, че някой я следи.
Дори да я погуби, знаеше, че ще се роди в птичето,
ще се научи да лети.
Ще спре да бяга и ще бъде по-свободна отпреди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нечарм Всички права запазени
