Вчера, щом си лягах,

не затворих прозореца

и при мене влезе на птиците песента.

Не спах цяла нощ

и слушах цвърченето.

Уморено и с обич сбогувах се с пролетта.

И си спомнях за други пролети и лета.

За други птици; за други неспоменати слова.

За други неща ненаправени; други мисли

неказани; за други чувства,

непризнати все още.

Но изведнъж песента им неочаквано спря.

Може би птиците вече заспаха.

И аз трябва да спя.

(А може би просто отлетяха...)