28.05.2010 г., 14:59

Птича песен...

1.1K 0 1

Вчера, щом си лягах,

не затворих прозореца

и при мене влезе на птиците песента.

Не спах цяла нощ

и слушах цвърченето.

Уморено и с обич сбогувах се с пролетта.

 

И си спомнях за други пролети и лета.

За други птици; за други неспоменати слова.

За други неща ненаправени; други мисли

неказани; за други чувства,

непризнати все още.

 

Но изведнъж песента им неочаквано спря.

Може би птиците вече заспаха.

И аз трябва да спя.

 

(А може би просто отлетяха...)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...