Вчера, щом си лягах,
не затворих прозореца
и при мене влезе на птиците песента.
Не спах цяла нощ
и слушах цвърченето.
Уморено и с обич сбогувах се с пролетта.
И си спомнях за други пролети и лета.
За други птици; за други неспоменати слова.
За други неща ненаправени; други мисли
неказани; за други чувства,
непризнати все още.
Но изведнъж песента им неочаквано спря.
Може би птиците вече заспаха.
И аз трябва да спя.
(А може би просто отлетяха...)
© Сюзън Смърт All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
