Вчера, щом си лягах,
не затворих прозореца
и при мене влезе на птиците песента.
Не спах цяла нощ
и слушах цвърченето.
Уморено и с обич сбогувах се с пролетта.
И си спомнях за други пролети и лета.
За други птици; за други неспоменати слова.
За други неща ненаправени; други мисли
неказани; за други чувства,
непризнати все още.
Но изведнъж песента им неочаквано спря.
Може би птиците вече заспаха.
И аз трябва да спя.
(А може би просто отлетяха...)
© Сюзън Смърт All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
