3.01.2010 г., 17:44

... Птичка

648 0 1

Раждам се от Болката на Утрото...

Излитам в Чисто...

Прозрачност във Деня...

По лицето ми няма сълза...

В очите има само Светлина...

 

Раждам се от болката на Утрото -

Дева една...

Девица с нюанс на Вселена -

Вселена в синьо и лила...

Сърцето ми издуло е плътта

и тича към ръцете ми,

от които изтича само

ТИШИНА...

 

Раждам се от Болката на Утрото -

просто Звук с цвят на бяла Мъгла...

Спирам под прозорците на Другите...

Все още целуващи Нощта...

... И тъжните

и керемидени очи

на къщите се впиват в мен

с молба за Приказка една...

Една Приказка в нюанс на Златен прах,

събиран в прагове на властници Безбожни...

Една Приказка за Една Жена,

родена в края на Деня - Мъгла...

Носеща в себе си болката на Утрото

и неговата силна светлина...

Една Светлина,

в която залиташ от Романс -

силен привкус на Любов,

облечена с криле на синя власт...

Една власт, погубваща

всяка наченка на Мраз,

при все еднаквия цвят...

Една Хармония в контраст...

Синьо Утро

в синя Вселена...

Вселена, пълна с диви Цветя...

Цветя с аромат на Вселена...

 

Раждам се от болката на Утрото...

Само Сърце съм...

Само Душа...

Надничам нощем през прозорците на къщите

и поставям белег на всяка врата...

Белег на Вяра...

Белег от прозрачна роса,

през която можеш да видиш

всяка

скрита човешка Мечта...

Раждам се от Болката на Утрото...

Цвете в нюанс на Лила...

Само листенце Романс

в човешка ръка...

Една Хармония в контраст...

 

03.01.2010 г

Л-Е

http://vbox7.com/play:7ab91700

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...