5.04.2009 г., 0:25

Птици

1.6K 0 36

                         Птици

Не, не гледай смутено, а с мен прекоси
тази нощ, тази дяволска бездна.
Разпилей свойте дълги и гъсти коси,
по които и в пъкъла даже ще слезна.

Но недей от кварталната пъстра мълва
да отхапваш тръпчивия резен,
че съм кръгъл измамник (поет при това)
и от ласки доволно разглезен.

И преди да сметем тази улична прах
не завързвай очите ми с кърпа.
Избуялата страст призори може в тях
и от гроба човек да издърпа.

Затова лягай тук. Тези остри треви
ще ни бъдат предбрачното ложе.
Нека друг, по-безстрашен от мен, да лови
зли пътеки към рай невъзможен.

И когато в прегръдка до смърт изгорим,
и изхвръкнат душите ни слепи,
ще заченат по светло две птици добри -
друг живот върху топлата пепел...

 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това си е направо находка, Ив! Учудих се защо досега не съм го срещала, но аз по-късно се влях в редиците на откровенците. Щастлива съм, че прочетох това стихотворение, за което те аплодирам сърдечно!
  • Ах ,ще ти се дам , да ..да ! ...толкова страст и огън има тук ,че ..ме е страх да не се подпаля само докато те чета !

    " Разпилей свойте дълги и гъсти коси,
    по които и в пъкъла даже ще слезна."....ТИ си на ход !


  • ^^^ Много пъти го четох! Особено ми хареса! При това си поет...
  • Великолепен стих!
  • !!!

    Емоцията е повече от силна!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...