5.04.2009 г., 0:25 ч.

Птици 

  Поезия
1395 0 36

                         Птици

Не, не гледай смутено, а с мен прекоси
тази нощ, тази дяволска бездна.
Разпилей свойте дълги и гъсти коси,
по които и в пъкъла даже ще слезна.

Но недей от кварталната пъстра мълва
да отхапваш тръпчивия резен,
че съм кръгъл измамник (поет при това)
и от ласки доволно разглезен.

И преди да сметем тази улична прах
не завързвай очите ми с кърпа.
Избуялата страст призори може в тях
и от гроба човек да издърпа.

Затова лягай тук. Тези остри треви
ще ни бъдат предбрачното ложе.
Нека друг, по-безстрашен от мен, да лови
зли пътеки към рай невъзможен.

И когато в прегръдка до смърт изгорим,
и изхвръкнат душите ни слепи,
ще заченат по светло две птици добри -
друг живот върху топлата пепел...

 
 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??