Valens (Валентина Лозова)
127 568
26.06.2012 г., 23:35 ч.

Публиката нямаше значение 

  Поезия » Любовна
782 0 18

Една любов, без грим и без костюм,

по пясъка пристъпи със усмивка

и затанцува лекичко, без шум,

под силната прожекторна покривка.

 

Лъчите,  със изкуствена душа,

се мъчеха магията да хванат

и, в тайнството велико да летят,

протягаха нетърпеливо длани.

 

Чадърите, превили рамена,

застинаха невярващо-смутени.

Бе сливане на мъж и на жена,

без намек за пространство и за време.

 

Луната срамежливо замечта

от своите очи килим да стори

и  върху меката му светлина

в любовен валс и тя да поговори.

 

Вълшебен бриз със чайки заигра.

Звездите приближиха любопитно.

Морето в огледало онемя,

а „Гооол!!!“ там някой се провикна.

 

Но любовта, в прегръдка със страстта,

бе сляпа за света (без извинение!).

Вселената притихна в две сърца

и публиката нямаше значение.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??