Публиката нямаше значение
Една любов, без грим и без костюм,
по пясъка пристъпи със усмивка
и затанцува лекичко, без шум,
под силната прожекторна покривка.
Лъчите, със изкуствена душа,
се мъчеха магията да хванат
и, в тайнството велико да летят,
протягаха нетърпеливо длани.
Чадърите, превили рамена,
застинаха невярващо-смутени.
Бе сливане на мъж и на жена,
без намек за пространство и за време.
Луната срамежливо замечта
от своите очи килим да стори
и върху меката му светлина
в любовен валс и тя да поговори.
Вълшебен бриз със чайки заигра.
Звездите приближиха любопитно.
Морето в огледало онемя,
а „Гооол!!!“ там някой се провикна.
Но любовта, в прегръдка със страстта,
бе сляпа за света (без извинение!).
Вселената притихна в две сърца
и публиката нямаше значение.
© Валентина Лозова All rights reserved.
