7.01.2015 г., 0:12

Пухена одисея

666 0 0

Ураган гониш с клоун-близалка във Пратера.
С въртележката детска смъртта си обвий.
Аз съм топъл юрган, ще те пазя от вятъра,
само стой си във къщи и чая си пий.

Търсиш братство във него да бягаш от брата си,
подредил те по братски... Кръвта си попий.
Аз съм топъл юрган, ще те пазя от вятъра,
само стой си във къщи и чая си пий.

 

Търсиш нова любов във на старата кратера -
все уж пълни са с вино... - оцета допий...
Аз съм топъл юрган, ще те пазя от вятъра,
само стой си във къщи и чая си пий.

 

Търсиш нова надежда с надежда на трапер,
двете взеха ти два пласта кожа... промий!
Аз съм топъл юрган, ще те пазя от вятъра,
само стой си във къщи и чая си пий.

 

Търсиш принцип в живота, некраден от хакери
- той пък не си заслужава,  изтрий!
Аз съм топъл юрган, ще те пазя от вятъра,
само стой си във къщи и чая си пий.

 

Аз си измислих бурята в Пратера!
Аз съм СТРАХЪТ ти, който надви!
Аз съм топъл юрган, няма никакъв вятър,
но ти не живя, а чая си пи...

 

 

Таня Дачева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Дачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...