Когато на пианото клавишите
се озвучават странно и запълват нишите,
когато барикада от слова
не значи вече- приседни до мен, легни до мен,
когато уродливата безмаскност
вече замени ласкност с бясност...
Тогава тропат нежните дъждовни сълзици на вятъра.
А той не е катерът,
който ще ни всели във чужда вселена.
Боже колко е душата ми изпотена.
Жалко е, че е имало жал и жалост
към всеки фал и театралост... ...