30.01.2011 г., 19:11

Пулсираща тишина

841 0 9

ПУЛСИРАЩА  ТИШИНА

 

Ще спре ли да пулсира тишината,

ако веднъж останем откровени?

Загърбили убийствени  предателства,

фалшиви пози, думи лицемерни…

 

Ще се роди ли миг от красотата,

ако замлъкнат евтините фрази,

натруфеният блясък, суетата,

на егоизма жалката проказа?

 

Да бъдем двама – искрени и чисти,

забравили  продажния морал,

канона на измислените истини

и писъка на жалки правила…

 

Преглътнахме ли грозното безумие -

да  бъдем живи без искра живот?

Да вегетираме, без съществуване,

продали смешно мечти и любов…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, крачката мужду фалша и лицемерието е пулсиращата тишина, която носи съмнения и несигурност.
  • измерих пулса на тишината
    по чаршафите на душевната морга
    пишеше - тялото е Fata Morgana
  • истински,откровен стих,браво
  • Твоята творба отправя послание за съхраняване на духовните ценности в едно наистина опустошително време, Дани. Което е и свято, и доблестно. Бъди!
  • Благодаря на всички за добрите думи!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...