10.01.2016 г., 19:00 ч.

Пурпурен сън 

  Поезия » Философска, Оди и поеми
796 2 5

ПУРПУРЕН СЪН

 

 

Скърби!

Там където обзетите от лудост души крещят.

Тъжи!

Между черните планини, 

на полето напоено със сиви сълзи, 

лежи жена със сърце пронизано

от тежки вопли.

 

Викай!

За това, че безсмъртието ти е отнето.

Крещи!

Там, на полето сред гласовете древни

никой не ще чуе твоя вик.

 

Плачи!

Удави твоята тишина в миг.

Преглътни я и изтръгни своя живот

от Ехиндрените нокти.

Накажи!

Че твоят дар, проклятие се оказа.

Измежду всички то теб беляза.

Спомена за позора, когато кървя 

на двора, всички теб оплакваха.

Ред твоя дойде, да подариш

съдбата си на произвола!

 

Унищожи!

Онези лудите, задето те белязаха.

Накажи ги със стоманени вериги.

Изведи ги преди слънце да изгрее - 

закови ги!

И нека кръвта им да се лее.

 

И накрая, прости им...

 

Сложи край!

Върху твоята длан нарисувай с

мастило черно своя край.

Изпей песента за пурпурния свят.

След това, отпусни се и заспи.

Не се събуждай...

 

И там нейде още чуват се вечните

гласове на полето.

Пеят те песента - за жена превърнала

живота си в история.

 

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Вдъхновение нямаше. За момент затворих очи и си представих черните планини и падналата гъста мъгла на полето. Там лежеше тази безсмъртна жена, която се отказва да бъде такава. Спомня си за миналото, за това, че тя не е искала този дар. 

Тъй като пиша в сферата на научна фантастика (безсмъртие, Вселената, другият живот), това е част от моят сборник.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Alina_Ko Благодаря ти.
  • Красиво и образно.
  • Благодаря, за което.
  • Интересно е.
  • Благодаря! Оценявам го!
    И в отговор на въпроса Ви, бих могла да кажа, че наистина нямаше вдъхновение. Аз пиша, когато имам муза. А тя не идва, когато поискам. Тази картина, която си представих - я написах. За мен, е тежка и силна.
    И отново, благодаря!
Предложения
: ??:??