Пурпурен сън
ПУРПУРЕН СЪН
Скърби!
Там където обзетите от лудост души крещят.
Тъжи!
Между черните планини,
на полето напоено със сиви сълзи,
лежи жена със сърце пронизано
от тежки вопли.
Викай!
За това, че безсмъртието ти е отнето.
Крещи!
Там, на полето сред гласовете древни
никой не ще чуе твоя вик.
Плачи!
Удави твоята тишина в миг.
Преглътни я и изтръгни своя живот
от Ехиндрените нокти.
Накажи!
Че твоят дар, проклятие се оказа.
Измежду всички то теб беляза.
Спомена за позора, когато кървя
на двора, всички теб оплакваха.
Ред твоя дойде, да подариш
съдбата си на произвола!
Унищожи!
Онези лудите, задето те белязаха.
Накажи ги със стоманени вериги.
Изведи ги преди слънце да изгрее -
закови ги!
И нека кръвта им да се лее.
И накрая, прости им...
Сложи край!
Върху твоята длан нарисувай с
мастило черно своя край.
Изпей песента за пурпурния свят.
След това, отпусни се и заспи.
Не се събуждай...
И там нейде още чуват се вечните
гласове на полето.
Пеят те песента - за жена превърнала
живота си в история.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чалъкова Всички права запазени
