Jan 10, 2016, 7:00 PM

Пурпурен сън 

  Poetry » Phylosophy, Odys and poems
842 2 5
ПУРПУРЕН СЪН
Скърби!
Там където обзетите от лудост души крещят.
Тъжи!
Между черните планини,
на полето напоено със сиви сълзи,
лежи жена със сърце пронизано
от тежки вопли.
Викай!
За това, че безсмъртието ти е отнето.
Крещи!
Там, на полето сред гласовете древни ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Вдъхновение нямаше. За момент затворих очи и си представих черните планини и падналата гъста мъгла на полето. Там лежеше тази безсмъртна жена, която се отказва да бъде такава. Спомня си за миналото, за това, че тя не е искала този дар. 

Тъй като пиша в сферата на научна фантастика (безсмъртие, Вселената, другият живот), това е част от моят сборник.

Random works
: ??:??