Лежа там в моето памуково поле,
и плуват мислите ми в измислено море,
пея песен, за да приспя себе си, не друг,
но въртят се мислите ми в омагьосан кръг.

За теб лети моето розово небе,
за теб държа аз червеното лале,
и там, сред моите лилави цветя,
моята любов към теб умря.

Погубена, потънала във прах,
за нея повече не ще ме бъде страх,
отдавна беше тя забравена,
от слънце отдавна не огрявана.

Небето лилаво нежно се люлее,
над красивите житни поля,
любовни песни момиче пее,
насред моите пурпурни цветя.

Лежа във полето красиво,
броя на небето звездите,
съзвездие описва лицето ти лъжливо,
и в златна чаша си сбирам сълзите.

За да полея моите пурпурни цветя,
за да направя по-хубав света,
да няма повече болка и лъжи,
и да могат всички да видят тези звезди.

Над полето пърхат със крила лилави пепруди,
и в моя свят лилав от пурпурни цветя,
блестят крилата им прекрасни като изумруди,
и сливат се с прекрасните лилави поля.