Лежа там в моето памуково поле,
и плуват мислите ми в измислено море,
пея песен, за да приспя себе си, не друг,
но въртят се мислите ми в омагьосан кръг.
За теб лети моето розово небе,
за теб държа аз червеното лале,
и там, сред моите лилави цветя,
моята любов към теб умря.
Погубена, потънала във прах,
за нея повече не ще ме бъде страх,
отдавна беше тя забравена,
от слънце отдавна не огрявана. ...