22.04.2025 г., 15:15

Пусни ме в твоя храм ( вирле )

395 2 0

Пусни ме в твоя храм,

сърцето отворѝ

и с обич ме дари,

и няма да съм сам.

 

Олтарът ти гори

и вяра си аз знам.

Душа боготвори

зовящо нежен плам.

Вълшебно говорѝ

с гласа си мил и прям,

и кът ми избери

далеч от грях, и срам.

 

Пусни ме в твоя храм,

сърцето отвори

и с обич ме дари,

и няма да съм сам.

 

Възраждащи зори

прогонват мрака ням.

С лъчи ме изцери,

на жал не ще се дам.

В горите намери

за болката балсам

и с радост набери

цветя в полето, там.

 

Пусни ме в твоя храм,

сърцето отвори

и с обич ме дари,

и няма да съм сам.

 

Мечтание цари

в наследник на Адам.

Двореца събори

измамен и голям.

Щом в теб любов искри

небе ще ти създам.

Не ще ме спре дори

и присмеха на Хам.

 

Пусни ме в твоя храм,

сърцето отвори

и с обич ме дари,

и няма да съм сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...