Пусни ме в твоя храм ( вирле )

Пусни ме в твоя храм,

сърцето отворѝ

и с обич ме дари,

и няма да съм сам.

Олтарът ти гори

и вяра си аз знам.

Душа боготвори

зовящо нежен плам.

Вълшебно говорѝ

с гласа си мил и прям,

и кът ми избери

далеч от грях, и срам.

Пусни ме в твоя храм,

сърцето отвори

и с обич ме дари,

и няма да съм сам.

Възраждащи зори

прогонват мрака ням.

С лъчи ме изцери,

на жал не ще се дам.

В горите намери

за болката балсам

и с радост набери

цветя в полето, там.

Пусни ме в твоя храм,

сърцето отвори

и с обич ме дари,

и няма да съм сам.

Мечтание цари

в наследник на Адам.

Двореца събори

измамен и голям.

Щом в теб любов искри

небе ще ти създам.

Не ще ме спре дори

и присмеха на Хам.

Пусни ме в твоя храм,

сърцето отвори

и с обич ме дари,

и няма да съм сам.