Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
27.10.2016 г., 16:37 ч.

Пустинен дъжд 

  Поезия » Любовна
629 0 5

Очите затворени, а в моите вени
те чувам, като писък на сова,
тишината тихо проплаква до мене,
от спомен горчив до отрова!...
Хрипът в гърдите ме кара да плача,
въздух не стига – суха сълза,
мисълта ми върви по ръба на бръснача, 
а вътре у мен... кънти суета!...
Ти си замина, проклинам съдбата!
Гласът ти изчезна - никакъв шум!...
Домът ни се чупи от тишината,
а още усеща се твоят парфюм....
Толкова исках да съм ти потребен,
от твоята липса светът овдовя!...
На душа пустиня - разказвах за тебе!...
Разказът свърши, 
а... там
ЗАВАЛЯ!...

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??