Oct 27, 2016, 4:37 PM

Пустинен дъжд

  Poetry » Love
1.2K 2 6

Очите затворени, а в моите вени
те чувам, като писък на сова,
тишината тихо проплаква до мене,
от спомен горчив до отрова!...
Хрипът в гърдите ме кара да плача,
въздух не стига – суха сълза,
мисълта ми върви по ръба на бръснача, 
а вътре у мен... кънти суета!...
Ти си замина, проклинам съдбата!
Гласът ти изчезна - никакъв шум!...
Домът ни се чупи от тишината,
а още усеща се твоят парфюм....
Толкова исках да съм ти потребен,
от твоята липса светът овдовя!...
На душа пустиня - разказвах за тебе!...
Разказът свърши, 
а... там
ЗАВАЛЯ!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Желязков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...