3.03.2008 г., 0:33 ч.
Пустиня
Пустиня
В кладенеца на човешката надежда
спуснах кофата на една мечта,
навих въжето на копнежа,
извадих празна лъжа.
В пустинята от жажда умирам,
пресъхнала е моята уста,
и вече думи не намирам
на Господ да се моля за вода.
В кладенеца на човешката надежда
спуснах кофата на една мечта,
навих въжето на копнежа,
извадих празна лъжа.
В пустинята от жажда умирам,
пресъхнала е моята уста,
и вече думи не намирам
на Господ да се моля за вода.
© Алекс учо Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Всяка пустиня има оазис - дори това да е само един кактус...
-
Споделям мисълта на Ани Монева и те поздравявам за идеята!
Но наистина има нужда от още малко обработка, за да стане Перфектен!
-
Страхотно,Алекс!Не изневеряваш на стила си!
-
Лъжите са, за да се раждат нови надежди, Алекс!
Хареса ми! -
Поздравления за стиха, Алекс!
-
На кого?!
-
кладенеца на човешката надежда
няма дъно!!!
много добре си го казал Алекс!!!
забелязвам промяна в тебе...
определено ме радваш от сърце!!! -
В кладенеца на човешката надежда какво ли още не се крие!
Поздравления! -
Харесва ми...Много е оригинално и въздействащо!Поздрави
-
Страхотно!
Поздрав от мен -
Чудесна идея!
Прекрасна метафора е твоят стих!
с обич, Алекс. -
великолепно е!
-
Браво Алекс...Много оргинално...
-
Пия с удоволствие от неподправения ти извор, Алекс, браво!!!
-
някой е изразил мнението си чрез оценки, без да каже защо 6 или 2, или 3, или 5 и тн...
аз ще ти кажа, че идеята ти е много оригинална, но не ми харесва как е възпроизведена като текст, претендиращ за поезия. -
Господ жаждата усеща,
но така те той подсеща:
мечта на дъно не търсИ -
лъжата ще я омърси!
Хареса ми метафората на стиха ти! Поздравления, Алекс!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
