Пустиня
В гръдта на моята пустиня,
опитала горчилките... душата на пелина.
В небето облаци в тъга лежат.
Сън скръбен за "вечни" времена.
И нощите в сълзи
минават неусетно!
Срамът бе стъпкан...
Мъртва любовта!
Безцветен лед е моята душа,
и гаснеш ти, елмазен трепет.
И смут обвзе духа ми,
смут дълбок и тъмен!
Но мина тръпка в мен,
съвсем необичайна,
и някаква любов проблясна в мен,
и ето, между нас възникна странна тайна!
Вълните и димът ще нося вечно в мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Всички права запазени
