27.11.2007 г., 9:05

Пустиня

821 0 7
Пустиня...
В гръдта на моята пустиня,
опитала горчилките... душата на пелина.
В небето облаци в тъга лежат.
Сън скръбен за "вечни" времена.

И нощите в сълзи
минават неусетно!
Срамът бе стъпкан...
Мъртва любовта!

Безцветен лед е моята душа,
и гаснеш ти, елмазен трепет.
И смут обвзе духа ми,
смут дълбок и тъмен!

Но мина тръпка в мен,
съвсем необичайна,
и някаква любов проблясна в мен,
и ето, между нас възникна странна тайна!
Вълните и димът ще нося вечно в мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...