Nov 27, 2007, 9:05 AM

Пустиня

  Poetry
824 0 7
Пустиня...
В гръдта на моята пустиня,
опитала горчилките... душата на пелина.
В небето облаци в тъга лежат.
Сън скръбен за "вечни" времена.

И нощите в сълзи
минават неусетно!
Срамът бе стъпкан...
Мъртва любовта!

Безцветен лед е моята душа,
и гаснеш ти, елмазен трепет.
И смут обвзе духа ми,
смут дълбок и тъмен!

Но мина тръпка в мен,
съвсем необичайна,
и някаква любов проблясна в мен,
и ето, между нас възникна странна тайна!
Вълните и димът ще нося вечно в мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....