Пусто е в сърцето ми,

боли!

Пуста е душата ми, която ти

рани!

Празно  е в очите ми

сега.

Навън е приказно и призрачно

и пак вали дъжда!

И знаеш ли защо ме нарани,

знаеш ли как сърцето  ми гори?

Дъждът от отровните стрели

ме засипва, а навън вали!

Погледни в очите ми сега.

Дали ще видиш самота.

Сърцето ми дали кърви

и колко още ще боли?!

Спри или пък отмини,

дъждът не спира да вали

и в очите ми самотни прочети

- бях аз твоя, но сега върви!!!