13.05.2015 г., 22:39

Пустота

807 0 2

Няма никой във този дом.

Стените кънтят на пусто.

Няма никой, затова си сам.

Даже самотата ще те напусне.

 

Няма нищо в ключалката, няма -

само тъмна пустота.

Беше хубаво. Бяхме двама.

Сега погледът ти се блъска в стена.

 

Няма нищо на рафта с подправките, няма -

ни солено ни е, ни сладко.

И в сърцето ти никой няма, няма

и така нататък...

 

13.05.2015

Велико Търново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стойна, благодаря, че обръщаш внимание винаги на това, което публикувам. Благодаря ти за хубавите думи! Поздрав и на теб!
  • Тъжна, но въпреки това, интересна творба сътворена талантливо1
    поздрав и ведро настроение!
    Лека нощ!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...