Пясъчен часовник
Мога
утре
времето да спра.
И като
счупен
пясъчен часовник
да те разпръсна
в малките си длани.
И дъхът ми-
горещ,
пустинен вятър,
да разнесе плътта ти
по близките первази.
И няма
после
пак да те създам.
Ще си останеш
само
стъкълца и пясък.
Та нали,
човека без душа
е само
жалък сувенир
с изтъркан блясък.
утре
времето да спра.
И като
счупен
пясъчен часовник
да те разпръсна
в малките си длани.
И дъхът ми-
горещ,
пустинен вятър,
да разнесе плътта ти
по близките первази.
И няма
после
пак да те създам.
Ще си останеш
само
стъкълца и пясък.
Та нали,
човека без душа
е само
жалък сувенир
с изтъркан блясък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Димитрова Всички права запазени
