Понесена от морските талази
пътувам пак към острова далечен,
от който гледаш изгрева и залеза
самотен, всяка сутрин или вечер.
Пред теб изричам мълчаливи фрази.
Може би съм прах от вятъра донесен,
а може би перо от уморена птица,
или лист от наближаващата есен?
И ако всяка нощ те виждах като тази –
до мене сгушен в лунните лъчи,
създала бих и пясъчна реалност -
за мен и теб, макар и само до зори…