10.07.2020 г., 11:33 ч.

Пясъчна реалност 

  Поезия » Любовна
644 0 7
Понесена от морските талази
пътувам пак към острова далечен,
от който гледаш изгрева и залеза
самотен, всяка сутрин или вечер.
Пред теб изричам мълчаливи фрази.
Може би съм прах от вятъра донесен,
а може би перо от уморена птица,
или лист от наближаващата есен?
И ако всяка нощ те виждах като тази –
до мене сгушен в лунните лъчи,
създала бих и пясъчна реалност -
за мен и теб, макар и само до зори…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есенен блян Всички права запазени

Предложения
: ??:??