Понесена от морските талази
пътувам пак към острова далечен,
от който гледаш изгрева и залеза
самотен, всяка сутрин или вечер.
Пред теб изричам мълчаливи фрази.
Може би съм прах от вятъра донесен,
а може би перо от уморена птица,
или лист от наближаващата есен?
И ако всяка нощ те виждах като тази –
до мене сгушен в лунните лъчи,
създала бих и пясъчна реалност -
за мен и теб, макар и само до зори…
© Есенен блян All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
