Пясъчни кули
Небето и земята се събират
Демони душата ми раздират
Предават ме любими близки
Разкъсвани от страсти низки
Последно сриване...
На пясъчните кули
Градени с толкова любов
Последни сили...
След обиди хули
Последен вик...
Последен зов...
Небето и земята се събраха
Убиха ме...
Но не разбраха
Пак ще се родя
Въгленче от пепелта
Огън буен пак ще разгоря
Нови кули пак ще изградя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
