В стъкленица от шантави дни
песъчинките тихо се спускат.
Секундите – морски вълни,
към брега неуморни препускат.
Часовете превръщат се в дюни,
злото под пласт от забрава затискат.
Моите мигове – като орда от хуни,
помитат всичко, жадни за Истина.
Частици от пясък дома ми спояват,
без тях материалът е някак различен.
Дозирани точно - вовеки остават,
но малко да сбъркаш и... всичко се свлича. ...