Пясък
В стъкленица от шантави дни
песъчинките тихо се спускат.
Секундите – морски вълни,
към брега неуморни препускат.
Часовете превръщат се в дюни,
злото под пласт от забрава затискат.
Моите мигове – като орда от хуни,
помитат всичко, жадни за Истина.
Частици от пясък дома ми спояват,
без тях материалът е някак различен.
Дозирани точно - вовеки остават,
но малко да сбъркаш и... всичко се свлича.
Когато душата пропада, разтурена
от хули и клевети незаслужени,
надига се яростна пясъчна буря
и пустинята дава всекиму нужното...
В стъклена сфера, пропита с вълшебства,
силициев разум подрежда пространство.
През кварцови зеници намига ми детството,
пясъчен рицар бди на входа към царството...
С годините дюните сякаш пътуват,
рисуват в пространствата тайнствени замъци.
В оазис от щастие секунди кротуват,
но дойде ли буря - избухват във пламъци...
В стъкленица от шантави дни
песъчинките тихо се спускат.
Неуморните мои кварцови дни
към дюни в далечината препускат.
Дозирани точно - вовеки остават,
но малко да сбъркаш и... всичко се свлича.
Вълшебни частици дома ми спояват,
без тях материалът е някак различен...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
