16.03.2011 г., 21:52 ч.

Пясък 

  Поезия » Друга
654 0 6

 

 

В стъкленица от шантави дни

песъчинките тихо се спускат.

Секундите – морски вълни,

към брега неуморни препускат.

Часовете превръщат се в дюни,

злото под пласт от забрава затискат.

Моите мигове – като орда от хуни,

помитат всичко, жадни за  Истина.

Частици от пясък  дома ми спояват,

без тях материалът е някак различен.

Дозирани точно  - вовеки остават,

но малко да сбъркаш и... всичко се свлича.

Когато душата пропада, разтурена

от хули и клевети незаслужени,

надига се яростна пясъчна буря

и пустинята дава всекиму нужното...

В стъклена сфера, пропита с вълшебства,

силициев разум подрежда пространство.

През кварцови зеници намига ми детството,

пясъчен рицар бди на входа към царството...

С годините дюните сякаш пътуват,

рисуват в пространствата тайнствени замъци.

В оазис от  щастие секунди кротуват,

но дойде ли буря  - избухват във пламъци...

В стъкленица от шантави дни

песъчинките тихо се спускат.

Неуморните мои кварцови дни

към дюни в далечината препускат.

Дозирани точно - вовеки остават,

но малко да сбъркаш и... всичко се свлича.

Вълшебни частици  дома ми спояват,

без тях материалът е някак различен...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

 

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оригинално и спонтанно. Чета те с интерес.
  • ммммммм, харесах
  • Признавам си - не съм на "Ти" с поезията. Онова, което при мен се ражда под формата на рими, е непрофесионално, но пък от душа.
    Затова благодаря ВИ приятели за всяко едно мнение и се радвам, че поне мъничко съм докоснал нещо в сърцата и умовете Ви, споделяйки своите идеи!...
  • Преди катаната да е разсякла, погледът но нинджата го е сторил!
    Гледай си пясъчното часовниче и прави нови поетични дисекции на Времето, а аз ти желая да няма пясъчна буря в очите ти!
    Зем.
  • Много ми хареса. Поздравления!
  • Хубав стих, Кире! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??