Пълна с празнота
Сега съм пълна с празнотата ти.
Това дори не е и липса –
съзнанието е, че си някъде,
където допирът не стига.
Където само се надявам,
че има толкова усещане...
Една молитва ми остава
с очакването да се срещнем.
Сега небето ни е граница.
Със вятър мисълта полита
до високата ти страница
и в облак перест те изписва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
