* * * Пълнолуние...
* * *
Пълнолуние...
Навярно много се обичам!
Дали мечтите ще се сбъднат
в едно пораснало момиче?
На лунна светлина рисувам.
Едно момче седи до мене.
Песен на щурци се чува...
Облаците... - страшно черни.
Дъждът измива мойте мисли.
Младежът с мен... - остана верен.
И той е мокър, но ме чака...
Целувам го, за да се стопля...
Картината ми се разплака...
Пълнолуние...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
