V_a_n_q (Истинска)
48 214
19.07.2008 г., 19:44 ч.

Пълнолуния 

  Поезия
1338 0 9

Тишина пак пробожда

очите му

и от тях покапват

кървави бездумия,

оцветяват мълчаливо

в черно-бяло дните му,

ушиват им премени

от самотни безумия.

И тези пълнолуния...

Той все я вика -

нея все я няма

и гарвани черни

свиват гнезда в душата му,

кълват от него с наслада

илюзии - вяра не остана.

А той още я вижда -

сама на последната гара

с коси, сплетени

с лунни лъчи,

устни, къпещи се в дим

на недопушена цигара

и онази тъмна болка

в нейните очи.

Още ги помни -

празни, със болката.

Кошмарите…

сами във страха...

Още би посипал звезди

във мечтите й,

би я завел в скривалището

си на брега.

И си мисли -

"Колко я искам до мене,

макар и белязана

с чужди желания!

По дяволите,

мина толкова време,

а все поливам с надежди

мъртви обещания!"

Но нея я няма...

През кожата

му се прецеждат отчаяния,

и в кръвта му потичат.

Пълнолуние е!

- пак ще вие сам

срещу луната.

И пак,

пак безумно

само нея ще обича.

© Истинска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??