Пълнолуние

Каква оцъклена луна,
голяма колкото небето,
ме гледа с мека светлина...
Пътеки прави през морето.

Оставя своята следа,
в бразда от лунната пътека
 и  в романтиката на нощта,
омайваща до край човека!

Пристигнала е и Нощта
на  сянка скрита в тишината.
В оранжевата светлина
мирише ми на хляб полето.

А звездите от сребро
намигат ми от далнината.
Не знам за зло или добро
звънят ми струните в душата!

Аз гледам пълната луна,
безволев като пеперуда!
И днес си мисля за това
че бях възторгнат от туй чедо!
19.08.2005г.Новшатр