Пълполуние
Пълнолуние
Каква оцъклена луна,
голяма колкото небето,
ме гледа с мека светлина...
Пътеки прави през морето.
Оставя своята следа,
в бразда от лунната пътека
и в романтиката на нощта,
омайваща до край човека!
Пристигнала е и Нощта
на сянка скрита в тишината.
В оранжевата светлина
мирише ми на хляб полето.
А звездите от сребро
намигат ми от далнината.
Не знам за зло или добро
звънят ми струните в душата!
Аз гледам пълната луна,
безволев като пеперуда!
И днес си мисля за това
че бях възторгнат от туй чедо!
19.08.2005г.Новшатр
© Христо Славов All rights reserved.
