30.11.2010 г., 13:31

Пъпчица щастие

1K 0 16

           Идеята разпуква се...

Божествен миг -

задъхано се втурваш

 и няма ден и нощ,

работиш без умора,

 премисляш,

 прецизираш,

 детайлите изпипваш,

но стигнеш ли до края,

не те блазни теб Рая.

Върхът същинска смърт е,

щом не откриеш друг,

от него по-висок...

В стремежа

щастие намираш,

а не съзреш ли път,

ти, неусетно,

някак си умираш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...