Пъpвоpодна

                   ПЪРВОРОДНА

Свещичка аз ти паля,

да ти свети през нощта,

образът ти нежно галя,

моля се до сутринта.

Бог да те дари с любов

във вечния покой,

да дойдеш във живота нов,

да си здрава и от сой.

Паля ти свещичка,

поднасям ти цветя,

че си тъй самичка,

сълзите не пестя.

Дъще моя,  малка,

така обичана от мен,

хубава като русалка,

копнея всеки ден!

За първата ми рожба,

за пропиляната тъга,

за тази първа дажба

скръб и мъка до сега.

Не мога да забравя

твоите очи големи!

Как злото да поправя,

че радостта отне ми?

Аз паля пак свещичка

за погребаното ми сърце,

с надеждата едничка,

да те взема на ръце.

Пламъкът за миг ме връща

в спомените ми оскъдни.

Ти си в мраморната къща,

минало не ще се върне.

Сълзите капят във пръстта

и мъка ме раздира.

Отчаяно прегръщам кръста,

душата ми умира!

Как да те прежаля?

Как да продължа?

Как огън да запаля?

Как да не тъжа?

В пепелище се превърнах

и в кал от тез сълзи,

личността си не разгърнах,

болка – огън угаси.

Винаги ще те обичам!

Никога не ще забравя!

Скръбта си не отричам,

но животът продължава!