Пърхането на гълъбите
... но с теб е по-красив светът от всичко,
което някога сънувала си ти - сама,
и времето да хванеш като птичка,
от мен поиска, но кажи ми ти - кога, кога...?
Не искам в теб да се изгубя тъй отрано,
а да дочакам пристана на лебед,
който все към мен пътува с твойто рамо
без да се крия ни за миг от тебе,
да сложа всички рози в празника
на твоя стих - изпод ръцете ти изгубен...
между любов и сила има разлика
усещам го - щом пърхането на гълъбите чуя!
... а ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маломир Стръков Всички права запазени
