22.07.2007 г., 22:12

пържени картофки:)

1.1K 0 13

Денят се усмихва, изпаднал в несвяст,
кристални и топли са капките дъжд,
разляти за кратко над утрото сънено.
... разтвори ме тъпия вакуум,
запълни с мен хладното утро
и движенията станаха трудни.


... толкова съм подтиснат...
... напоследък често ми причернява...
... ставам прозрачен... (това май го
нямаше в оная тъпа реклама:)


ИЗВОД 1: ... толкова е тъпо да ти е
тъпо, когато ти е толкова тъпо...


ИЗВОД 2: Някакъв старец пукна нощеска.
(демек, било му тъпо и на него)


ИЗВОД 2,5: Бабата също пукна.


ТЕОРЕМА 1: Водният дух се наяде с праз.
Дъхът му стана оловен. Изгубил си диска
на "гарбидж" и пожълтял от сдух небесен.


товакоетостававглавататиепростопри-
чинатадасидрънкашнеквисупертъпотийот
коитотиставаощепо-тъпоновъпрекитова
ебезсмисленодоболка.


... абе, тия дни много старци зеха
да фъргат топа. един топ падна на
главата не некво дете и го приспа
завинаги. Некво ми е жал...


Облаче се протрива бавно в луната,
изпаднало в лудешка възбуда.
Стига до края (до ъгъла на стъклото
и вече изчезва и вече го няма).


... вампирът ме гони със чесън. На-
право ми се гади. Ще го подгоня с
праз и ще драйфам след него.


... вселено заспала, вселено зажмала,
вселено противна, разбила кристала,
вселено, привикнала с вечния кикот,
вселено, отиде си тъпата някаквост.


Някъде нещо се случило (преди да
престане да се случва).


Хималаите, Хималаите, Хималаите, Хейййй...!
Ехооо!


ВАЖЕН ИЗВОД:1 В стаята ми има извънземно. Огледай се -
и при тебе има.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кефиш мъ,ш'ти звънна!Да ти дам една рецепта с праз!Ще зема от КИКИ номера
  • Абзаца с вампира ми дойде као мокър парцал, но после много му се смях...Какво е станало с теб Данчо?! Къде отиде всичката чувственост на стиховете ти? Нищо лошо не искам да кажа за стиха ти обаче направо ме зашемети и още не мога да го асимилирам като хората.
  • Аз него съм го кодирал в текста
  • Знаех си, че и при тебе идват! Не знам какво беше това, но беше яко
  • Искреността е да допускаш въображението ти да се развихри.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....