Jul 22, 2007, 10:12 PM

пържени картофки:)

  Poetry
1.1K 0 13

Денят се усмихва, изпаднал в несвяст,
кристални и топли са капките дъжд,
разляти за кратко над утрото сънено.
... разтвори ме тъпия вакуум,
запълни с мен хладното утро
и движенията станаха трудни.


... толкова съм подтиснат...
... напоследък често ми причернява...
... ставам прозрачен... (това май го
нямаше в оная тъпа реклама:)


ИЗВОД 1: ... толкова е тъпо да ти е
тъпо, когато ти е толкова тъпо...


ИЗВОД 2: Някакъв старец пукна нощеска.
(демек, било му тъпо и на него)


ИЗВОД 2,5: Бабата също пукна.


ТЕОРЕМА 1: Водният дух се наяде с праз.
Дъхът му стана оловен. Изгубил си диска
на "гарбидж" и пожълтял от сдух небесен.


товакоетостававглавататиепростопри-
чинатадасидрънкашнеквисупертъпотийот
коитотиставаощепо-тъпоновъпрекитова
ебезсмисленодоболка.


... абе, тия дни много старци зеха
да фъргат топа. един топ падна на
главата не некво дете и го приспа
завинаги. Некво ми е жал...


Облаче се протрива бавно в луната,
изпаднало в лудешка възбуда.
Стига до края (до ъгъла на стъклото
и вече изчезва и вече го няма).


... вампирът ме гони със чесън. На-
право ми се гади. Ще го подгоня с
праз и ще драйфам след него.


... вселено заспала, вселено зажмала,
вселено противна, разбила кристала,
вселено, привикнала с вечния кикот,
вселено, отиде си тъпата някаквост.


Някъде нещо се случило (преди да
престане да се случва).


Хималаите, Хималаите, Хималаите, Хейййй...!
Ехооо!


ВАЖЕН ИЗВОД:1 В стаята ми има извънземно. Огледай се -
и при тебе има.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кефиш мъ,ш'ти звънна!Да ти дам една рецепта с праз!Ще зема от КИКИ номера
  • Абзаца с вампира ми дойде као мокър парцал, но после много му се смях...Какво е станало с теб Данчо?! Къде отиде всичката чувственост на стиховете ти? Нищо лошо не искам да кажа за стиха ти обаче направо ме зашемети и още не мога да го асимилирам като хората.
  • Аз него съм го кодирал в текста
  • Знаех си, че и при тебе идват! Не знам какво беше това, но беше яко
  • Искреността е да допускаш въображението ти да се развихри.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...