меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
22 июл. 2007 г., 22:12

пържени картофки:) 

  Поэзия
880 0 13

Денят се усмихва, изпаднал в несвяст,
кристални и топли са капките дъжд,
разляти за кратко над утрото сънено.
... разтвори ме тъпия вакуум,
запълни с мен хладното утро
и движенията станаха трудни.


... толкова съм подтиснат...
... напоследък често ми причернява...
... ставам прозрачен... (това май го
нямаше в оная тъпа реклама:)


ИЗВОД 1: ... толкова е тъпо да ти е
тъпо, когато ти е толкова тъпо...


ИЗВОД 2: Някакъв старец пукна нощеска.
(демек, било му тъпо и на него)


ИЗВОД 2,5: Бабата също пукна.


ТЕОРЕМА 1: Водният дух се наяде с праз.
Дъхът му стана оловен. Изгубил си диска
на "гарбидж" и пожълтял от сдух небесен.


товакоетостававглавататиепростопри-
чинатадасидрънкашнеквисупертъпотийот
коитотиставаощепо-тъпоновъпрекитова
ебезсмисленодоболка.


... абе, тия дни много старци зеха
да фъргат топа. един топ падна на
главата не некво дете и го приспа
завинаги. Некво ми е жал...


Облаче се протрива бавно в луната,
изпаднало в лудешка възбуда.
Стига до края (до ъгъла на стъклото
и вече изчезва и вече го няма).


... вампирът ме гони със чесън. На-
право ми се гади. Ще го подгоня с
праз и ще драйфам след него.


... вселено заспала, вселено зажмала,
вселено противна, разбила кристала,
вселено, привикнала с вечния кикот,
вселено, отиде си тъпата някаквост.


Някъде нещо се случило (преди да
престане да се случва).


Хималаите, Хималаите, Хималаите, Хейййй...!
Ехооо!


ВАЖЕН ИЗВОД:1 В стаята ми има извънземно. Огледай се -
и при тебе има.



© Йордан Серафимов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кефиш мъ,ш'ти звънна!Да ти дам една рецепта с праз!Ще зема от КИКИ номера
  • Абзаца с вампира ми дойде као мокър парцал, но после много му се смях...Какво е станало с теб Данчо?! Къде отиде всичката чувственост на стиховете ти? Нищо лошо не искам да кажа за стиха ти обаче направо ме зашемети и още не мога да го асимилирам като хората.
  • Аз него съм го кодирал в текста
  • Знаех си, че и при тебе идват! Не знам какво беше това, но беше яко
  • Искреността е да допускаш въображението ти да се развихри.
  • Крайно време ли Още нищо не сте видяли от жегата! И веднага клекнахте...
  • Кви лекарства? И Na-Ан, не съм сигурен до колко искреността има нещо общо с въображението. Може и да има, не знам... А за това дали е добро, мога да кажа, че не съм единствения който има стихове написани в такъв стил. Мога да дам много линкове към лични уебсайтове на разни нипове дето пишат такива работи. Мене ме кафат. Умръзнаха ми вече тия четристишия, и вкарване на поезията в някакви рамки. Това е изкуство а не наука.
  • Моят извод - не, не е добро.
  • Важен извод 3: редовно си взимайте лекарствата.
  • Доста развинтено въображение..чудя се,обаче ако го завинтиш с отвертка дали ще си толкова искрен във писането си..
  • Ама онова за вампира е най-трагично, а? И мене ме фаща жал... Хей, мерси за коментарите!

  • Наистина е тъпо! Не, не стиха
    На всички тези трагични ситуации, аз да се смея!
    Тъпо е нали?
    Поздрави!
  • Важен извод 2: крайно време е да се захлади
Предложения
: ??:??