22 jul 2007, 22:12

пържени картофки:) 

  Poesía
948 0 13
Денят се усмихва, изпаднал в несвяст,
кристални и топли са капките дъжд,
разляти за кратко над утрото сънено.
... разтвори ме тъпия вакуум,
запълни с мен хладното утро
и движенията станаха трудни.
... толкова съм подтиснат...
... напоследък често ми причернява...
... ставам прозрачен... (това май го
нямаше в оная тъпа реклама:)
ИЗВОД 1: ... толкова е тъпо да ти е
тъпо, когато ти е толкова тъпо... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??