21.10.2011 г., 10:17

Пъртина

667 0 0

"Истината рядко е чиста и никога проста"

Оскар Уайлд

 

Отдавна не беше валяло.
А снегът дойде в бяло
и в чисто, и в нежно меко.
Подръпна пердето леко,
колкото можеше от
прозореца да се усети...
Тихо някъде далече,
там, накрая на небето
Луната по-ярко засвети.
Кръпки по нощното сиво небе...
Белите облаци ваят сърце.
В клоните трупа сякаш
не сняг, а покой,
шепнеш ми кротко,
че още си мой!
Как тази истина да я погубя?
Ех, неудобно е, още те любя!
Нека да сипе и стеле снега
нова пъртина в мойта душа!

 

"Животът е сън, а сънят е тайна."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...