21.10.2011 г., 10:17

Пъртина

663 0 0

"Истината рядко е чиста и никога проста"

Оскар Уайлд

 

Отдавна не беше валяло.
А снегът дойде в бяло
и в чисто, и в нежно меко.
Подръпна пердето леко,
колкото можеше от
прозореца да се усети...
Тихо някъде далече,
там, накрая на небето
Луната по-ярко засвети.
Кръпки по нощното сиво небе...
Белите облаци ваят сърце.
В клоните трупа сякаш
не сняг, а покой,
шепнеш ми кротко,
че още си мой!
Как тази истина да я погубя?
Ех, неудобно е, още те любя!
Нека да сипе и стеле снега
нова пъртина в мойта душа!

 

"Животът е сън, а сънят е тайна."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...