Първа и последна ...
Първата любов е тъй омайна,
като първата цигара,
една целувка, едно дихание,
една дума, примижала от
мълчание,
прималяват някак колената,
нега ефирна подема те нататък
и по-нататък ...
Тя, първата любов не се
забравя
и след години поглеждаш
все подире си -
там, където половин си се
оставил
и нещо нагарча ти,
разбира се!
Но последната любов е
душевадка,
като последната цигара,
забравяш всичко старо,
отдаваш се изцяло,
ръка подадат ли, стискаш
здраво -
знаеш, че опора вече
друга няма.
Животът е тъй кратък,
но трябва да продължиш
нататък и по-нататък ...
Иначе защо си роден,
нима да си отидеш само
някой ден?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
