Първа любов
Сами сме на гарата. Аз, ти и влакът.
Прощаване... Сълзи в очите блестят!
Животът не беше ли чуден спектакъл?
Минутите бягат. Отказват да спрат.
А думите всъщност не знаем къде са,
ти - нежно момиче, аз - плахо момче.
И пясък в косите, останал от плажа,
напомня за снощи... любов и море.
Красива усмивка за малко ме сгрява.
Сърцето забравя - че утре съм сам?
Рисуваш ме с устните в тиха наслада,
в див порив душата ми пее без свян!
Да. Може би ние се срещнахме рано?
Не всичките пъпки се раждат със шанс.
И слели ръцете си в чувството странно,
отпивахме влюбеност в тъжен роман.
Обичах теб... Сигурно още така е?
Такава любов, знам, дълбае следи!
Сънувам те, даже и днес пожелах те.
А казват, че времето всичко цери?
И ето - затракват във такт колелата,
ти пращаш за сбогом въздишка една,
а аз ще прегръщам със болка мечтата,
с надежда в небето до теб да летя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
